"Езикови портрети на български политици и журналисти" предлага на читатели лингвистичен поглед върху българската политика и българските медии. Тази книга регистрира тенденциите в политическото говорене като част от динамиката и развойните процеси на езика ни, като описание на ключови тенденции в политическата реч - клишетата, езиковата агресия, нарушеният речев етикет, езиковата не/тъпимост, обидната лексика в политическия жаргон и др. В книгата се поместени интервюта както с политици, така и с интеректуалци, журналисти и спортисти, които чрез отговорите си, градят образа на настоящия български политик.

Виж съдържанието »

Предговор към втората част на книгата.......................7
Медиите и политиката: лингвистичен анализ...........13
„Другите“ имена на българските политици................35
Обидата и обидната лексика в политическата реч .............................................................45
Жените и женското говорене в българския политически живот ....................................57
Езикът на съвременния протест.....................................67
Шест думи на кандидат-президенти.............................77
Новите думи в съвременния български политически език ....................................................................87
Езикови портрети
Мая Манолова
Георги Близнашки
Мирослав Ненков..................................................................107
Николай Бареков...................................................................110
Лютви Местан.....................................................................115
Меглена Кунева.....................................................................118
Ивайло Калфин.....................................................................122
Валери Симеонов...................................................................124
Милен Цветков.....................................................................127
Светослав Иванов................................................................134
Мартина Вачкова: един различен езиков портрет........140
Преводачи, писатели, актьори, журналисти, спортисти, учени и интелектуалци ЗА езика
на българските политици..................................................143
Любинка Няголова................................................................145
Бойко Василев........................................................................151
Анна Цолова...........................................................................155
Венелин Петков....................................................................158
Иван Гарелов.........................................................................162
Валерия Велева.....................................................................165
Донка Александрова..............................................................171
Цветанка Ризова..................................................................182
Нина Александрова...............................................................185
Амелия Личева......................................................................188
Георги Господинов................................................................193
Христо Мутафчиев.............................................................197
Стефан Данаилов.................................................................200
Елена Крейчова.....................................................................203
Мариана Хил..........................................................................208
Никола Уеърмаут................................................................213
Стефка Костадинова..........................................................217
Избрани интервюта на авторите на книгата за речта на българските политици....................................219
Избрани отзиви за „Езикови портрети
на български политици. Част първа”...........................262
За политическата реч и нейните изследователи....281
Парламентарен езиков дневник......................................291

Порокът на публичното говорене

Ten tips for reporters covering elections worldwide | IJNet

Ten tips for reporters covering elections worldwide | IJNet

EBU - Independence of Public Service Media in Enlargement Countries

EBU - Independence of Public Service Media in Enlargement Countries

Стандарти на критическото мислене

Мислене със стремеж към истината
Автор: Майкъл Остин

What is critical thinking? According to my favorite critical thinking text(link is external), it isdisciplined thinking that is governed by clear intellectual standards. This involves identifying and analyzing arguments and truth claims, discovering and overcoming prejudices and biases, developing your own reasons and arguments in favor of what you believe, considering objections to your beliefs, and making rational choices about what to do based on your beliefs.

Clarity is an important standard of critical thought. Clarity of communication is one aspect of this.We must be clear in how we communicate our thoughts, beliefs, and reasons for those beliefs.  Careful attention to language is essential here. For example, when we talk about morality, one person may have in mind the conventional morality of a particular community, while another may be thinking of certain transcultural standards of morality. Defining our terms can greatly aid us in the quest for clarity. Clarity of thought is important as well; this means that we clearly understand what we believe, and why we believe it.

Precision involves working hard at getting the issue under consideration before our minds in a particular way. One way to do this is to ask the following questions: What is the problem at issue? What are the possible answers? What are the strengths and weaknesses of each answer?

Accuracy is unquestionably essential to critical thinking. In order to get at or closer to the truth, critical thinkers seek accurate and adequate information. They want the facts, because they need the right information before they can move forward and analyze it.

Relevance means that the information and ideas discussed must be logically relevant to the issue being discussed. Many pundits and politicians are great at distracting us away from this.

Consistency is a key aspect of critical thinking. Our beliefs should be consistent. We shouldn’t hold beliefs that are contradictory. If we find that we do hold contradictory beliefs, then one or both of those beliefs are false. For example, I would likely contradict myself if I believed both that "Racism is always immoral" and "Morality is entirely relative". This is logical inconsistency. There is another form of inconsistency, called practical inconsistency, which involves saying you believe one thing, but doing another. For example, if I say that I believe my family is more important than my work, but I tend to sacrifice their interests for the sake of my work, then I am being practically inconsistent.

The last 3 standards are logical correctness, completeness, and fairness. Logical correctness means that one is engaging in correct reasoning from what we believe in a given instance to the conclusions that follow from those beliefs. Completeness means that we engage in deep and thorough thinking and evaluation, avoiding shallow and superficial thought and criticism. Fairness involves seeking to be open-minded, impartial, and free of biases and preconceptions that distort our thinking.

Like any skill or set of skills, getting better at critical thinking requires practice. Anyone wanting to grow in this area might think through these standards and apply them to an editorial in the newspaper or on the web, a blog post, or even their own beliefs. Doing so can be a useful and often meaningful exercise.

Източник: Psychology Today

Facing Individualism: The First Post-Transitional Generation of Bulgarian Youth

Коментар на Борис Попиванов за книгата на проф. Петър-Емил Митев и Сийка Ковачева „Младите хора в Европейска България“, публикуван в словашкото списание Slovak Journal of Political Sciences, 15(1), 2015, 82-85

Линк към коментара: тук
Сайт на Институт за социални ценности и структури

Ноам Чомски. Медиите под контрол (Забележителните постижения на пропагандата)

НОАМ ЧОМСКИ е професор по лингвистика в Масачузетския технологически институт. Интелектуалната му биография е олицетворение на онова, което се случи през последните тридесет и пет години на двадесети век в областта на теоретичната лингвистика и психолингвистиката. Създател на теорията на генеративните граматики и теорията на формалните езици, Ноам Чомски с впечатляващ размах руши професионалните граници между психология, философия, политика и лингвистика. Не случайно много учени го считат за човека, извършил една от великите интелектуални революции на нашия век.

Ноам Чомски е известен и с това, че е може би единственият учен, чието име се появява по времето на Никсън в списъка на враговете на Белия дом. Активен участник в така наречената „Съпротива“ и брилянтен критик на американския политически живот, Ноам Чомски е автор и на много политически книги, статии и лекции, сред които „Американската Власт и Новите мандарини“, „Културата на тероризма“, „Необходимите илюзии“, „Новият световен ред“, „Писма от Лексингтън“, „Година 501“.

В предговора на книгата Чомски пише:

"От много години ме занимават два проблема на човешкото познание. Първият е да се обясни как може да се знае толкова много, след като разполагаме с толкова ограничена фактическа информация. Вторият проблем е да се обясни как може да се знае толкова малко, след като разполагаме с толкова много фактическа информация. Първия проблем бихме могли да наречем „проблем на Платон“, а втория — „проблем на Оруел“ — аналог в областта на обществения и политически живот на това, което би могло да се нарече „проблем на Фройд“.

Същността на „проблема на Платон“ е добре изразена от Бертран Ръсел в неговите по-късни работи. Там той повдига въпроса: „Как става така, че хората, въпреки краткотрайните си, лични и ограничени контакти със света, са в състояние да знаят толкова много, колкото наистина знаят?“.

… Подобно на много други интелектуалци на двадесети век, Оруел е впечатлен от способността на тоталитарните системи да насаждат убеждения, които се поддържат решително и се приемат широко, макар и изцяло лишени от каквито и да било основания и често в пълен разрез с очевидни факти за света около нас.

… При „проблема на Платон“ въпросите опират в основата си до науката. … Проблемът е да се открият обяснителни принципи, често прикрити и абстрактни, които да придадат някакъв смисъл на феномените, изглеждащи на повърхността хаотични, противоречиви, лишени от каквато и да била вътрешна структура. Изследването на „проблема на Оруел“ е съвсем различно. Структурите, които са в основата на най-важните феномени на политическия, икономическия и обществения живот, не са чак толкова трудни за разпознаване, въпреки че се полагат доста усилия за завоалиране на фактите. Следователно, изследването на „проблема на Оруел“ се състои преди всичко в събирането на факти и примери, които да илюстрират неща, напълно очевидни за рационалния наблюдател дори при повърхностен преглед, да затвърдят извода, че властта и привилегията функционират така, както очаква всеки един рационален ум, и да покажат действащите механизми, довели до наблюдаваните резултати.

… „Проблемът на Платон“ е дълбок и интелектуално вълнуващ за разлика от „проблема на Оруел“. Но ако не успеем да стигнем до разбирането на „проблема на Оруел“, до признаването на неговата значимост в собствения ни обществен и културен живот и да го преодолеем, шансовете на човешкия род да оцелее достатъчно дълго, за да открие отговора на „проблема на Платон“ или на други въпроси, които подлагат на изпитание интелекта и въображението, са малки.

                                                                                                                                       Ноам Чомски

(Из Предговора към Knowledge of Language: Its Nature, Origin, and Use. New York, Praeger Publishers, 1986.)

Обявената тема „Дезинформацията и Войната в Залива“ всъщност е малко по-тясна от това, за което бих желал да поговорим. Към нея ще се върна след малко. Искам да предложа да разгледаме дадената тема в по-широк контекст. Контекстът в действителност е свързан с това в какъв свят и в какво общество бихме искали да живеем и още по-конкретно — според кое от значенията на термина демокрация бихме искали да бъде демократично това общество. Позволете ми да започна с противопоставянето на две различни концепции за демокрацията. Едната концепция твърди, че демократично е онова общество, в което хората имат възможността да участват по някакъв смислен начин в управлението на собствените си дела и където средствата за информация са достъпни и свободни. Ако погледнете в речника що е демокрация, ще видите някакво подобно определение.

Алтернативната концепция за демокрацията гласи, че хората трябва да бъдат държани настрана от управлението на собствените им дела, а средствата за информация трябва да са с ограничен достъп и под строг контрол. Може да ви звучи малко странно като концепция за демокрация, но е важно да разберете, че това е по-разпространената концепция. Тя не само действа отдавна, а е развита и като теория. Това е дълга история, водеща началото си от ранните демократични революции в Англия от седемнайсети век, които широко са проповядвали този възглед. Аз възнамерявам да се придържам към съвременността и да кажа няколко думи за това как се развива тази идея за демокрация и защо и как в този контекст се намесва проблемът за медиите и дезинформацията.

Към целия текст на книгата

Методология за медиен мониторинг по време на избори

Представената методология е изработена от Института за развитие на публичната среда като за основа е използван Наръчника за медиен мониторинг на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа както и опита на Института от наблюдение на избори.

Методологията е предназначена за използване от независими  наблюдатели на изборите. Може да послужи и на всеки, който е заинтересован от оценка на отразяването на изборите в медиите.

Към Методологията