АТАКА КЪМ ЛИЧНОСТТА (Ad hominem)

 

Манипулативната техника "Атака към личността" е реторичен похват, при който се напада личността на опонента, вместо да се оборват доказателствата, които той привежда в хода на дискусията. От гл.т. на логиката се определя като неформална логическа грешка, а може да се класифицира и като логическа уловка. 

На илюстрацията е показана логическа форма на Ad hominem. Логическата некоректност на тази аргументация е очевидна: фактът, че лицето А е казало или направило нещо лошо не може да влияе по никакъв начин на истинността или неистинността на формулираното от него твърдение.

Видове Ad hominem

ad personam («към личността») — критика на личността на опонента – съдържа критика към характера или специфични качества на личността, дори и към външния вид на опонента. Целта му е да се създаде негативно впечатление за опонента и като следствие – да се дискредитира онова, което твърди. Този некоректен логически похват често е ефективен (служи като червена херинга ), тъй като отклонява вниманието на атакувания от съдържателната страна на спора и го кара да се защитава.

ad hominem circumstantiae

(„към обстоятелствата“) — обяснение на позицията на опонента чрез обстоятелства, свързани с него. Посочват се обстоятелства, които уж обуславят защитаваната от опонента теза. Целта е да се внуши, че опонентът е предубеден и така да се създаде съмнение в истиността на казаното от него. Подобна логика също е погрешна: фактът, че опонентът има основания да изтъкне даден аргумент не влияе върху неговата пригодност от логическа гледна точка.

Примери: 

„Той е зависим от никотина. Естествено, че ще защитава тютюнопушенето.“ (Ива Иванова. Борисов удари Ламбо, коментар във форума към публикацията)

„Няма смисъл да слушаме какво казва опозицията за кризата, защото ще се възползват от намалението на данъците.“ Заб. Тук се прави намек, че опозицията прави предложенията за намаление на данъците за лична изгода, без да се отчита, че от тези предложения ще имат изгода почти всички граждани. (Логически заблуди - https://tangrabg.wordpress.com/2013/01/21/logicheski-zabludi/)

ad hominem tu quoque («и ти също») — посочване на факта, че опонентът действа в разрез с изтъкваните от него аргументи – обвинява опонента в разминаване между това, което твърди, и неговите действия.

Известен пример за Ad hominem tu quoque е въпросът „А вие защо биете негрите?“ от стария виц от времето на комунизма: Американски журналист пита съветски ръководен другар „Защо не се спазват правата на политическите затворници и последният след дълъг размисъл отговаря: „А вие защо биете негрите?“

Източници:

Владимир Левчев, Как се манипулира обществено мнение - http://www.svobodata.com/page.php?pid=12030&rid=29

Аргументите към човека – автореферат към дисертационен труд - https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/75927/603503/version/1/file/Autoreferat_s_Correcturi.pdf.

Вени Марковски. Атака „Ад хоминем“ в Дигиталните медии. Речник на основните понятия - https://www.newmedia21.eu/content/2011/11/Margarita-Pesheva_Digitalnite-medii_rechnik.pdf

Виолета Ашикова. Политическата комуникация в България: съвременна проекция в полето власт и опозиция - https://rhetoric.bg/%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bc%d1%83%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%b2-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8

Иванка Мавродиева. Argumentum ad hominem в дебатите на Седмото Велико народно събрание (1990-1991). В: Проблеми на социолингвистиката, т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, 1995, 116-118.

Артур Шопенгауэр. Эристика, или Искусство побеждать в спорахУолтон Д. Аргументы ad hominem / Пер. с англ. Н. Я. Мазлумяновой. — М.: Институт Фонда «Общественное мнение», 2002. обзор книгиMichael Leff . Perelman, ad Hominem Argument, and Rhetorical Ethos - https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%AD%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0,_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%98%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%82%D1%8C_%D0%B2_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%85_(%D0%A8%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D1%83%D1%8D%D1%80;_%D0%B4%27%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5)

 

ЧЕРВЕНА ХЕРИНГА

 

Манипулативната техника "Червена херинга" се състои в отклоняване на вниманието на хората от реалните проблеми чрез пренасочването му към второстепенни и незначителни теми. (Манипулиране на общественото мнение)

Владо Левчев дава следното определение на Метода на Червената херинга:

„Червена херинга – red herring– е термин, който се използва на английски за информация в медиите, имаща за цел отвличане на вниманието на обществото от нещо неудобно за властта, към нещо съвсем друго.“ (Как се манипулира обществено мнение).

Механизмът на Червената херинга като логическа грешка се състои в изместването на вниманието на спорещите от обсъжданата теза към друга, странична тема с цел да се спечели дебата.

Източник на илюстрацията: Kyle Becker „The Handbook of Political Manipulation“

Описанието на техниката е следното:
   1. Дискутира се тема А.
   2. Тема Б се въвежда в дискусията под предлог, че е във

       връзка с тема А (независимо, че такава връзка няма).
   3. Тема А повече не се дискутира.

И така, Червената херинга е подвеждащо твърдение, въпрос или аргумент, предназначени да пренасочат разговора далеч от първоначалната му тема.

Първият случай на термина, използван образно, датира от 1807 г., когато политическият журналист Уилям Кобет го използва, за да критикува отразяването на поражението на Наполеон в английската преса.

Манипулативната техника Червена херинга бива определяна като дефанзивна, защитна. Според моите наблюдения това е един от основните похвати, които българските политици често използват, когато искат да избягат от неудобните за тях въпроси, които им задават журналистите. Вместо да дискутират предложената тема, те я заменят с друга, често пъти съвсем различна от обсъжданата.

Библиография:

The Bernel Zone

Red Herring - Wikipedia

What Is a Red Herring Fallacy? | Definition & Examples -

https://www.scribbr.com/fallacies/red-herring-fallacy/

СПИРАЛАТА НА МЪЛЧАНИЕТО (The spiral of silence)

 Речник на медийните термини

Теория на Елизабет Ноел-Нойман, немски социолог, политолог и изследователка на общественото мнение, според която вероятността човек да сподели мнението си по един или друг въпрос е по-малка, ако чувства, че мнозинството е на друго мнение. Причината е страх от изолация или възмездие.

Как определяме на коя страна е мнозинството? Според Ноел-Нойман, освен че човек има нещо като вродено чувство за улавяне на общественото мнение, голяма е и ролята на средствата за масова информация, които представят климата на общественото мнение.

Спиралата на мълчанието  се задейства от страха на хората, да не изпаднат в изолация, да бъдат отхвърлени от своето социално обкръжение. Човек непрекъснато следи динамиката на общественото мнение по един или друг въпрос и тенденцията да премълчи собственото си мнение се увеличава с укрепване на позициите на мнозинството.

 
 

 Элизабет Ноэль-Нойман

"Езикови портрети на български политици и журналисти" предлага на читатели лингвистичен поглед върху българската политика и българските медии. Тази книга регистрира тенденциите в политическото говорене като част от динамиката и развойните процеси на езика ни, като описание на ключови тенденции в политическата реч - клишетата, езиковата агресия, нарушеният речев етикет, езиковата не/тъпимост, обидната лексика в политическия жаргон и др. В книгата се поместени интервюта както с политици, така и с интеректуалци, журналисти и спортисти, които чрез отговорите си, градят образа на настоящия български политик.

Виж съдържанието »

Предговор към втората част на книгата.......................7
Медиите и политиката: лингвистичен анализ...........13
„Другите“ имена на българските политици................35
Обидата и обидната лексика в политическата реч .............................................................45
Жените и женското говорене в българския политически живот ....................................57
Езикът на съвременния протест.....................................67
Шест думи на кандидат-президенти.............................77
Новите думи в съвременния български политически език ....................................................................87
Езикови портрети
Мая Манолова
Георги Близнашки
Мирослав Ненков..................................................................107
Николай Бареков...................................................................110
Лютви Местан.....................................................................115
Меглена Кунева.....................................................................118
Ивайло Калфин.....................................................................122
Валери Симеонов...................................................................124
Милен Цветков.....................................................................127
Светослав Иванов................................................................134
Мартина Вачкова: един различен езиков портрет........140
Преводачи, писатели, актьори, журналисти, спортисти, учени и интелектуалци ЗА езика
на българските политици..................................................143
Любинка Няголова................................................................145
Бойко Василев........................................................................151
Анна Цолова...........................................................................155
Венелин Петков....................................................................158
Иван Гарелов.........................................................................162
Валерия Велева.....................................................................165
Донка Александрова..............................................................171
Цветанка Ризова..................................................................182
Нина Александрова...............................................................185
Амелия Личева......................................................................188
Георги Господинов................................................................193
Христо Мутафчиев.............................................................197
Стефан Данаилов.................................................................200
Елена Крейчова.....................................................................203
Мариана Хил..........................................................................208
Никола Уеърмаут................................................................213
Стефка Костадинова..........................................................217
Избрани интервюта на авторите на книгата за речта на българските политици....................................219
Избрани отзиви за „Езикови портрети
на български политици. Част първа”...........................262
За политическата реч и нейните изследователи....281
Парламентарен езиков дневник......................................291

Порокът на публичното говорене

Ten tips for reporters covering elections worldwide | IJNet

Ten tips for reporters covering elections worldwide | IJNet

EBU - Independence of Public Service Media in Enlargement Countries

EBU - Independence of Public Service Media in Enlargement Countries

Стандарти на критическото мислене

Мислене със стремеж към истината
Автор: Майкъл Остин

What is critical thinking? According to my favorite critical thinking text(link is external), it isdisciplined thinking that is governed by clear intellectual standards. This involves identifying and analyzing arguments and truth claims, discovering and overcoming prejudices and biases, developing your own reasons and arguments in favor of what you believe, considering objections to your beliefs, and making rational choices about what to do based on your beliefs.

Clarity is an important standard of critical thought. Clarity of communication is one aspect of this.We must be clear in how we communicate our thoughts, beliefs, and reasons for those beliefs.  Careful attention to language is essential here. For example, when we talk about morality, one person may have in mind the conventional morality of a particular community, while another may be thinking of certain transcultural standards of morality. Defining our terms can greatly aid us in the quest for clarity. Clarity of thought is important as well; this means that we clearly understand what we believe, and why we believe it.

Precision involves working hard at getting the issue under consideration before our minds in a particular way. One way to do this is to ask the following questions: What is the problem at issue? What are the possible answers? What are the strengths and weaknesses of each answer?

Accuracy is unquestionably essential to critical thinking. In order to get at or closer to the truth, critical thinkers seek accurate and adequate information. They want the facts, because they need the right information before they can move forward and analyze it.

Relevance means that the information and ideas discussed must be logically relevant to the issue being discussed. Many pundits and politicians are great at distracting us away from this.

Consistency is a key aspect of critical thinking. Our beliefs should be consistent. We shouldn’t hold beliefs that are contradictory. If we find that we do hold contradictory beliefs, then one or both of those beliefs are false. For example, I would likely contradict myself if I believed both that "Racism is always immoral" and "Morality is entirely relative". This is logical inconsistency. There is another form of inconsistency, called practical inconsistency, which involves saying you believe one thing, but doing another. For example, if I say that I believe my family is more important than my work, but I tend to sacrifice their interests for the sake of my work, then I am being practically inconsistent.

The last 3 standards are logical correctness, completeness, and fairness. Logical correctness means that one is engaging in correct reasoning from what we believe in a given instance to the conclusions that follow from those beliefs. Completeness means that we engage in deep and thorough thinking and evaluation, avoiding shallow and superficial thought and criticism. Fairness involves seeking to be open-minded, impartial, and free of biases and preconceptions that distort our thinking.

Like any skill or set of skills, getting better at critical thinking requires practice. Anyone wanting to grow in this area might think through these standards and apply them to an editorial in the newspaper or on the web, a blog post, or even their own beliefs. Doing so can be a useful and often meaningful exercise.

Източник: Psychology Today