Зигмунт Бауман: Бракът между социологията и властта приключи.

По-долу помествам откъс от интервюто на Христо Буцев и Марин Бодаков със световноизвестния британски социолог от полски произход Зигмунт Бауман, взето по време на посещението му у нас в края на 2012 година.

Зигмунт Бауман: Бракът между социологията и властта приключи. Той бе разтрогнат преди време, но за да разберем причините, трябва да се върнем още в самото му начало. Социологията е една немного стара дисциплина. Тя се появи във времето на т.нар. управленчески или мениджърски разум. Светът по онова време беше завладян от управленческата и мениджърската илюзия, че случващото се може да бъде контролирано напълно чрез разума! И много хора по онова време вярваха, че координацията и реформите са възможни, че могат да се правят промени и да се насочват воли. Че светът дори може да се изгради наново! И не само това. Мнозина по онова време – както личности, така и институции - бяха с отворени обятия и в пълен възторг, че социологията ще им предложи знание и ще ги научи как да управляват другите.
Нагледен пример за това е една книга за американския войник, разпространявана сред командването на американската армия, посветена на това как боецът да бъде превърнат в патриот-воин, готов да посрещне всички ужаси на войната в името на добруването на Америка. По същия начин се появиха сходни книги за учителя, за началника в голямата бизнес компания, за обикновения работник…
Така социологията изпълняваше ролята си: предоставяше съвети как хората да бъдат принудени да желаят това, което трябва да направят. Нека не забравяме, че социологията възниква във времето на т. нар. „управление на емоциите” и на конвейера на Хенри Форд, когато животът на работниците и тяхното поведение се осъществява в много тесни рамки, с много ограничена свобода - и в този смисъл социологията възниква именно като наука за несвободата. И точно като такава именно социологията създава условията, при които недоволните в обществото – било то работници, било профсъюзи или други групи, да могат бъдат възпирани и, в крайна сметка, да бъдат парирани брожения и въстания.

Марин Бодаков: Защо тогава, като социологията си е изпълнявала толкова добре ролята, е настъпил разводът?

Зигмунт Бауман: Съвременните тенденции – на дерегулация и индивидуализация, се движат в посока, противоположна на управленческия и мениджърския разум. Това е свързано и с проблема, за който по-рано говорих – за развода между властта и политиката. В един момент се оказа, че мениджърите не искат да управляват. Те изведнъж пожелаха да се освободят от отговорността, която носеха за подчинените си, и по своеобразен начин да ги пуснат на свобода – тоест, да ги накарат те да се самоуправляват, да се конкурират и борят помежду си, да доказват кой е по-добър и кой по-способен, и кой заслужава повече доверие.
И това бе шокиращо за социологията! Затова през 90-те г. моят колега, британският социолог Майкъл Буравой, публикува статия, в която написа, че социологията е изгубила връзката си с публичната сфера! Че тя вече не е нужна на хората като наука за несвободата, защото те са независими от мениджърите си и могат да правят каквото си искат.

Марин Бодаков: Това означава ли, че както е настъпил краят на изкуството, така е настъпил и краят на социологията?

Зигмунт Бауман: Според мен, Буравой не е съвсем прав, защото социологията загубва връзката си само с една определена сфера на действителността – тази на несвободата. Това обаче не я прави ненужна, напротив! Пред нея се открива ново поле и тя започва да бъде търсена, а днес дори и все по-често, именно като наука за свободата. И това не е никак учудващо, защото индивидите днес са обречени да правят собствени избори във всички сфери на живота – от професията през идентичността до сексуалността.
Те трябва да избират дали да се захванат с лесни неща, свързани обаче с поемането на доста големи рискове, или да се посветят на по-трудни неща, носещи обаче по-голяма сигурност. И тук е мястото на социологията с нейната нова мисия – чрез способността си да разчита визиите на обикновените хора, да им помага да правят малко по-правилни избори... Защото, разберете ме правилно, не храня илюзии, че социологията може да реши проблемите на обикновения човек и да му осигури възможности за съвършен избор.
Цялото интервю можете да прочетете  тук

Други интервюта със Зигмунт Бауман:
Зигмунт Бауман: Живеем под тиранията на момента
Четири статии на Зигмунт Бауман в Либерален преглед