понеделник, 16 юни 2025 г.
сряда, 12 юни 2024 г.
АТАКА КЪМ ЛИЧНОСТТА (Ad hominem)
Манипулативната техника "Атака към личността" е реторичен похват, при който се напада личността на опонента, вместо да се оборват доказателствата, които той привежда в хода на дискусията. От гл.т. на логиката се определя като неформална логическа грешка, а може да се класифицира и като логическа уловка.
На илюстрацията е показана логическа форма на Ad hominem. Логическата некоректност на тази аргументация е очевидна: фактът, че лицето А е казало или направило нещо лошо не може да влияе по никакъв начин на истинността или неистинността на формулираното от него твърдение.
Видове Ad hominem
ad personam («към личността») — критика на личността на опонента – съдържа критика към характера или специфични качества на личността, дори и към външния вид на опонента. Целта му е да се създаде негативно впечатление за опонента и като следствие – да се дискредитира онова, което твърди. Този некоректен логически похват често е ефективен (служи като червена херинга ), тъй като отклонява вниманието на атакувания от съдържателната страна на спора и го кара да се защитава.
ad hominem circumstantiae
(„към обстоятелствата“) — обяснение на позицията на опонента чрез обстоятелства, свързани с него. Посочват се обстоятелства, които уж обуславят защитаваната от опонента теза. Целта е да се внуши, че опонентът е предубеден и така да се създаде съмнение в истиността на казаното от него. Подобна логика също е погрешна: фактът, че опонентът има основания да изтъкне даден аргумент не влияе върху неговата пригодност от логическа гледна точка.
Примери:
„Той е зависим от никотина. Естествено, че ще защитава тютюнопушенето.“ (Ива Иванова. Борисов удари Ламбо, коментар във форума към публикацията)
„Няма смисъл да слушаме какво казва опозицията за кризата, защото ще се възползват от намалението на данъците.“ Заб. Тук се прави намек, че опозицията прави предложенията за намаление на данъците за лична изгода, без да се отчита, че от тези предложения ще имат изгода почти всички граждани. (Логически заблуди - https://tangrabg.wordpress.com/2013/01/21/logicheski-zabludi/)
ad hominem tu quoque («и ти също») — посочване на факта, че опонентът действа в разрез с изтъкваните от него аргументи – обвинява опонента в разминаване между това, което твърди, и неговите действия.
Известен пример за Ad hominem tu quoque е въпросът „А вие защо биете негрите?“ от стария виц от времето на комунизма: Американски журналист пита съветски ръководен другар „Защо не се спазват правата на политическите затворници и последният след дълъг размисъл отговаря: „А вие защо биете негрите?“
Източници:
Владимир Левчев, Как се манипулира обществено мнение - http://www.svobodata.com/page.php?pid=12030&rid=29
Аргументите към човека – автореферат към дисертационен труд - https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/75927/603503/version/1/file/Autoreferat_s_Correcturi.pdf.
Вени Марковски. Атака „Ад хоминем“ в Дигиталните медии. Речник на основните понятия - https://www.newmedia21.eu/content/2011/11/Margarita-Pesheva_Digitalnite-medii_rechnik.pdf
Виолета Ашикова. Политическата комуникация в България: съвременна проекция в полето власт и опозиция - https://rhetoric.bg/%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bc%d1%83%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%b2-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8
Иванка Мавродиева. Argumentum ad hominem в дебатите на Седмото Велико народно събрание (1990-1991). В: Проблеми на социолингвистиката, т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, 1995, 116-118.
Артур Шопенгауэр. Эристика, или Искусство побеждать в спорахУолтон Д. Аргументы ad hominem / Пер. с англ. Н. Я. Мазлумяновой. — М.: Институт Фонда «Общественное мнение», 2002. обзор книгиMichael Leff . Perelman, ad Hominem Argument, and Rhetorical Ethos - https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%AD%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0,_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%98%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%82%D1%8C_%D0%B2_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%85_(%D0%A8%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D1%83%D1%8D%D1%80;_%D0%B4%27%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5)
ЧЕРВЕНА ХЕРИНГА
Манипулативната техника "Червена херинга" се състои в отклоняване на вниманието на хората от реалните проблеми чрез пренасочването му към второстепенни и незначителни теми. (Манипулиране на общественото мнение)
Владо Левчев дава следното определение на Метода на Червената херинга:
„Червена херинга – red herring– е термин, който се използва на английски за информация в медиите, имаща за цел отвличане на вниманието на обществото от нещо неудобно за властта, към нещо съвсем друго.“ (Как се манипулира обществено мнение).
Механизмът на Червената херинга като логическа грешка се състои в изместването на вниманието на спорещите от обсъжданата теза към друга, странична тема с цел да се спечели дебата.
Източник на илюстрацията: Kyle Becker „The Handbook of Political Manipulation“
Описанието на техниката е следното:
1. Дискутира се тема А.
2. Тема Б се въвежда в дискусията под предлог, че е във
1. Дискутира се тема А.
2. Тема Б се въвежда в дискусията под предлог, че е във
връзка с тема А (независимо, че такава връзка няма).
3. Тема А повече не се дискутира.
3. Тема А повече не се дискутира.
И така, Червената херинга е подвеждащо твърдение, въпрос или аргумент, предназначени да пренасочат разговора далеч от първоначалната му тема.
Първият случай на термина, използван образно, датира от 1807 г., когато политическият журналист Уилям Кобет го използва, за да критикува отразяването на поражението на Наполеон в английската преса.
Манипулативната техника Червена херинга бива определяна като дефанзивна, защитна. Според моите наблюдения това е един от основните похвати, които българските политици често използват, когато искат да избягат от неудобните за тях въпроси, които им задават журналистите. Вместо да дискутират предложената тема, те я заменят с друга, често пъти съвсем различна от обсъжданата.
Библиография:
Red Herring - Wikipedia
What Is a Red Herring Fallacy? | Definition & Examples -
четвъртък, 6 юни 2024 г.
СПИРАЛАТА НА МЪЛЧАНИЕТО (The spiral of silence)
Теория на Елизабет Ноел-Нойман, немски социолог, политолог и изследователка на общественото мнение, според която вероятността човек да сподели мнението си по един или друг въпрос е по-малка, ако чувства, че мнозинството е на друго мнение. Причината е страх от изолация или възмездие.
Как определяме на коя страна е мнозинството? Според Ноел-Нойман, освен че човек има нещо като вродено чувство за улавяне на общественото мнение, голяма е и ролята на средствата за масова информация, които представят климата на общественото мнение.
Спиралата на мълчанието се задейства от страха на хората, да не изпаднат в изолация, да бъдат отхвърлени от своето социално обкръжение. Човек непрекъснато следи динамиката на общественото мнение по един или друг въпрос и тенденцията да премълчи собственото си мнение се увеличава с укрепване на позициите на мнозинството.
Элизабет Ноэль-Нойман
вторник, 18 август 2015 г.
"Езикови портрети на български политици и журналисти" предлага на читатели лингвистичен поглед върху българската политика и българските медии. Тази книга регистрира тенденциите в политическото говорене като част от динамиката и развойните процеси на езика ни, като описание на ключови тенденции в политическата реч - клишетата, езиковата агресия, нарушеният речев етикет, езиковата не/тъпимост, обидната лексика в политическия жаргон и др. В книгата се поместени интервюта както с политици, така и с интеректуалци, журналисти и спортисти, които чрез отговорите си, градят образа на настоящия български политик.
Предговор към втората част на книгата.......................7
Медиите и политиката: лингвистичен анализ...........13
„Другите“ имена на българските политици................35
Обидата и обидната лексика в политическата реч .............................................................45
Жените и женското говорене в българския политически живот ....................................57
Езикът на съвременния протест.....................................67
Шест думи на кандидат-президенти.............................77
Новите думи в съвременния български политически език ....................................................................87
Езикови портрети
Мая Манолова
Георги Близнашки
Мирослав Ненков..................................................................107
Николай Бареков...................................................................110
Лютви Местан.....................................................................115
Меглена Кунева.....................................................................118
Ивайло Калфин.....................................................................122
Валери Симеонов...................................................................124
Милен Цветков.....................................................................127
Светослав Иванов................................................................134
Мартина Вачкова: един различен езиков портрет........140
Преводачи, писатели, актьори, журналисти, спортисти, учени и интелектуалци ЗА езика
на българските политици..................................................143
Любинка Няголова................................................................145
Бойко Василев........................................................................151
Анна Цолова...........................................................................155
Венелин Петков....................................................................158
Иван Гарелов.........................................................................162
Валерия Велева.....................................................................165
Донка Александрова..............................................................171
Цветанка Ризова..................................................................182
Нина Александрова...............................................................185
Амелия Личева......................................................................188
Георги Господинов................................................................193
Христо Мутафчиев.............................................................197
Стефан Данаилов.................................................................200
Елена Крейчова.....................................................................203
Мариана Хил..........................................................................208
Никола Уеърмаут................................................................213
Стефка Костадинова..........................................................217
Избрани интервюта на авторите на книгата за речта на българските политици....................................219
Избрани отзиви за „Езикови портрети
на български политици. Част първа”...........................262
За политическата реч и нейните изследователи....281
Парламентарен езиков дневник......................................291
Медиите и политиката: лингвистичен анализ...........13
„Другите“ имена на българските политици................35
Обидата и обидната лексика в политическата реч .............................................................45
Жените и женското говорене в българския политически живот ....................................57
Езикът на съвременния протест.....................................67
Шест думи на кандидат-президенти.............................77
Новите думи в съвременния български политически език ....................................................................87
Езикови портрети
Мая Манолова
Георги Близнашки
Мирослав Ненков..................................................................107
Николай Бареков...................................................................110
Лютви Местан.....................................................................115
Меглена Кунева.....................................................................118
Ивайло Калфин.....................................................................122
Валери Симеонов...................................................................124
Милен Цветков.....................................................................127
Светослав Иванов................................................................134
Мартина Вачкова: един различен езиков портрет........140
Преводачи, писатели, актьори, журналисти, спортисти, учени и интелектуалци ЗА езика
на българските политици..................................................143
Любинка Няголова................................................................145
Бойко Василев........................................................................151
Анна Цолова...........................................................................155
Венелин Петков....................................................................158
Иван Гарелов.........................................................................162
Валерия Велева.....................................................................165
Донка Александрова..............................................................171
Цветанка Ризова..................................................................182
Нина Александрова...............................................................185
Амелия Личева......................................................................188
Георги Господинов................................................................193
Христо Мутафчиев.............................................................197
Стефан Данаилов.................................................................200
Елена Крейчова.....................................................................203
Мариана Хил..........................................................................208
Никола Уеърмаут................................................................213
Стефка Костадинова..........................................................217
Избрани интервюта на авторите на книгата за речта на българските политици....................................219
Избрани отзиви за „Езикови портрети
на български политици. Част първа”...........................262
За политическата реч и нейните изследователи....281
Парламентарен езиков дневник......................................291
вторник, 5 май 2015 г.
сряда, 1 април 2015 г.
петък, 6 февруари 2015 г.
Стандарти на критическото мислене
Мислене със стремеж към истината
Автор: Майкъл Остин
Автор: Майкъл Остин
What is critical thinking? According to my favorite critical thinking text(link is external), it isdisciplined thinking that is governed by clear intellectual standards. This involves identifying and analyzing arguments and truth claims, discovering and overcoming prejudices and biases, developing your own reasons and arguments in favor of what you believe, considering objections to your beliefs, and making rational choices about what to do based on your beliefs.
Clarity is an important standard of critical thought. Clarity of communication is one aspect of this.We must be clear in how we communicate our thoughts, beliefs, and reasons for those beliefs. Careful attention to language is essential here. For example, when we talk about morality, one person may have in mind the conventional morality of a particular community, while another may be thinking of certain transcultural standards of morality. Defining our terms can greatly aid us in the quest for clarity. Clarity of thought is important as well; this means that we clearly understand what we believe, and why we believe it.
Precision involves working hard at getting the issue under consideration before our minds in a particular way. One way to do this is to ask the following questions: What is the problem at issue? What are the possible answers? What are the strengths and weaknesses of each answer?
Accuracy is unquestionably essential to critical thinking. In order to get at or closer to the truth, critical thinkers seek accurate and adequate information. They want the facts, because they need the right information before they can move forward and analyze it.
Relevance means that the information and ideas discussed must be logically relevant to the issue being discussed. Many pundits and politicians are great at distracting us away from this.
Consistency is a key aspect of critical thinking. Our beliefs should be consistent. We shouldn’t hold beliefs that are contradictory. If we find that we do hold contradictory beliefs, then one or both of those beliefs are false. For example, I would likely contradict myself if I believed both that "Racism is always immoral" and "Morality is entirely relative". This is logical inconsistency. There is another form of inconsistency, called practical inconsistency, which involves saying you believe one thing, but doing another. For example, if I say that I believe my family is more important than my work, but I tend to sacrifice their interests for the sake of my work, then I am being practically inconsistent.
The last 3 standards are logical correctness, completeness, and fairness. Logical correctness means that one is engaging in correct reasoning from what we believe in a given instance to the conclusions that follow from those beliefs. Completeness means that we engage in deep and thorough thinking and evaluation, avoiding shallow and superficial thought and criticism. Fairness involves seeking to be open-minded, impartial, and free of biases and preconceptions that distort our thinking.
Like any skill or set of skills, getting better at critical thinking requires practice. Anyone wanting to grow in this area might think through these standards and apply them to an editorial in the newspaper or on the web, a blog post, or even their own beliefs. Doing so can be a useful and often meaningful exercise.
Източник: Psychology Today
вторник, 3 февруари 2015 г.
Facing Individualism: The First Post-Transitional Generation of Bulgarian Youth
Коментар на Борис Попиванов за книгата на проф. Петър-Емил Митев и Сийка Ковачева „Младите хора в Европейска България“, публикуван в словашкото списание Slovak Journal of Political Sciences, 15(1), 2015, 82-85
Линк към коментара: тук
Сайт на Институт за социални ценности и структури
Линк към коментара: тук
Сайт на Институт за социални ценности и структури
събота, 13 декември 2014 г.
Ноам Чомски. Медиите под контрол (Забележителните постижения на пропагандата)
Ноам Чомски е известен и с това, че е може би единственият учен, чието име се появява по времето на Никсън в списъка на враговете на Белия дом. Активен участник в така наречената „Съпротива“ и брилянтен критик на американския политически живот, Ноам Чомски е автор и на много политически книги, статии и лекции, сред които „Американската Власт и Новите мандарини“, „Културата на тероризма“, „Необходимите илюзии“, „Новият световен ред“, „Писма от Лексингтън“, „Година 501“.
В предговора на книгата Чомски пише:
"От много години ме занимават два проблема на човешкото познание. Първият е да се обясни как може да се знае толкова много, след като разполагаме с толкова ограничена фактическа информация. Вторият проблем е да се обясни как може да се знае толкова малко, след като разполагаме с толкова много фактическа информация. Първия проблем бихме могли да наречем „проблем на Платон“, а втория — „проблем на Оруел“ — аналог в областта на обществения и политически живот на това, което би могло да се нарече „проблем на Фройд“.
Същността на „проблема на Платон“ е добре изразена от Бертран Ръсел в неговите по-късни работи. Там той повдига въпроса: „Как става така, че хората, въпреки краткотрайните си, лични и ограничени контакти със света, са в състояние да знаят толкова много, колкото наистина знаят?“.
… Подобно на много други интелектуалци на двадесети век, Оруел е впечатлен от способността на тоталитарните системи да насаждат убеждения, които се поддържат решително и се приемат широко, макар и изцяло лишени от каквито и да било основания и често в пълен разрез с очевидни факти за света около нас.
… При „проблема на Платон“ въпросите опират в основата си до науката. … Проблемът е да се открият обяснителни принципи, често прикрити и абстрактни, които да придадат някакъв смисъл на феномените, изглеждащи на повърхността хаотични, противоречиви, лишени от каквато и да била вътрешна структура. Изследването на „проблема на Оруел“ е съвсем различно. Структурите, които са в основата на най-важните феномени на политическия, икономическия и обществения живот, не са чак толкова трудни за разпознаване, въпреки че се полагат доста усилия за завоалиране на фактите. Следователно, изследването на „проблема на Оруел“ се състои преди всичко в събирането на факти и примери, които да илюстрират неща, напълно очевидни за рационалния наблюдател дори при повърхностен преглед, да затвърдят извода, че властта и привилегията функционират така, както очаква всеки един рационален ум, и да покажат действащите механизми, довели до наблюдаваните резултати.
… „Проблемът на Платон“ е дълбок и интелектуално вълнуващ за разлика от „проблема на Оруел“. Но ако не успеем да стигнем до разбирането на „проблема на Оруел“, до признаването на неговата значимост в собствения ни обществен и културен живот и да го преодолеем, шансовете на човешкия род да оцелее достатъчно дълго, за да открие отговора на „проблема на Платон“ или на други въпроси, които подлагат на изпитание интелекта и въображението, са малки.
Ноам Чомски
(Из Предговора към Knowledge of Language: Its Nature, Origin, and Use. New York, Praeger Publishers, 1986.)
Обявената тема „Дезинформацията и Войната в Залива“ всъщност е малко по-тясна от това, за което бих желал да поговорим. Към нея ще се върна след малко. Искам да предложа да разгледаме дадената тема в по-широк контекст. Контекстът в действителност е свързан с това в какъв свят и в какво общество бихме искали да живеем и още по-конкретно — според кое от значенията на термина демокрация бихме искали да бъде демократично това общество. Позволете ми да започна с противопоставянето на две различни концепции за демокрацията. Едната концепция твърди, че демократично е онова общество, в което хората имат възможността да участват по някакъв смислен начин в управлението на собствените си дела и където средствата за информация са достъпни и свободни. Ако погледнете в речника що е демокрация, ще видите някакво подобно определение.
Алтернативната концепция за демокрацията гласи, че хората трябва да бъдат държани настрана от управлението на собствените им дела, а средствата за информация трябва да са с ограничен достъп и под строг контрол. Може да ви звучи малко странно като концепция за демокрация, но е важно да разберете, че това е по-разпространената концепция. Тя не само действа отдавна, а е развита и като теория. Това е дълга история, водеща началото си от ранните демократични революции в Англия от седемнайсети век, които широко са проповядвали този възглед. Аз възнамерявам да се придържам към съвременността и да кажа няколко думи за това как се развива тази идея за демокрация и защо и как в този контекст се намесва проблемът за медиите и дезинформацията.
Към целия текст на книгата
Същността на „проблема на Платон“ е добре изразена от Бертран Ръсел в неговите по-късни работи. Там той повдига въпроса: „Как става така, че хората, въпреки краткотрайните си, лични и ограничени контакти със света, са в състояние да знаят толкова много, колкото наистина знаят?“.
… Подобно на много други интелектуалци на двадесети век, Оруел е впечатлен от способността на тоталитарните системи да насаждат убеждения, които се поддържат решително и се приемат широко, макар и изцяло лишени от каквито и да било основания и често в пълен разрез с очевидни факти за света около нас.
… При „проблема на Платон“ въпросите опират в основата си до науката. … Проблемът е да се открият обяснителни принципи, често прикрити и абстрактни, които да придадат някакъв смисъл на феномените, изглеждащи на повърхността хаотични, противоречиви, лишени от каквато и да била вътрешна структура. Изследването на „проблема на Оруел“ е съвсем различно. Структурите, които са в основата на най-важните феномени на политическия, икономическия и обществения живот, не са чак толкова трудни за разпознаване, въпреки че се полагат доста усилия за завоалиране на фактите. Следователно, изследването на „проблема на Оруел“ се състои преди всичко в събирането на факти и примери, които да илюстрират неща, напълно очевидни за рационалния наблюдател дори при повърхностен преглед, да затвърдят извода, че властта и привилегията функционират така, както очаква всеки един рационален ум, и да покажат действащите механизми, довели до наблюдаваните резултати.
… „Проблемът на Платон“ е дълбок и интелектуално вълнуващ за разлика от „проблема на Оруел“. Но ако не успеем да стигнем до разбирането на „проблема на Оруел“, до признаването на неговата значимост в собствения ни обществен и културен живот и да го преодолеем, шансовете на човешкия род да оцелее достатъчно дълго, за да открие отговора на „проблема на Платон“ или на други въпроси, които подлагат на изпитание интелекта и въображението, са малки.
Ноам Чомски
(Из Предговора към Knowledge of Language: Its Nature, Origin, and Use. New York, Praeger Publishers, 1986.)
Обявената тема „Дезинформацията и Войната в Залива“ всъщност е малко по-тясна от това, за което бих желал да поговорим. Към нея ще се върна след малко. Искам да предложа да разгледаме дадената тема в по-широк контекст. Контекстът в действителност е свързан с това в какъв свят и в какво общество бихме искали да живеем и още по-конкретно — според кое от значенията на термина демокрация бихме искали да бъде демократично това общество. Позволете ми да започна с противопоставянето на две различни концепции за демокрацията. Едната концепция твърди, че демократично е онова общество, в което хората имат възможността да участват по някакъв смислен начин в управлението на собствените си дела и където средствата за информация са достъпни и свободни. Ако погледнете в речника що е демокрация, ще видите някакво подобно определение.
Алтернативната концепция за демокрацията гласи, че хората трябва да бъдат държани настрана от управлението на собствените им дела, а средствата за информация трябва да са с ограничен достъп и под строг контрол. Може да ви звучи малко странно като концепция за демокрация, но е важно да разберете, че това е по-разпространената концепция. Тя не само действа отдавна, а е развита и като теория. Това е дълга история, водеща началото си от ранните демократични революции в Англия от седемнайсети век, които широко са проповядвали този възглед. Аз възнамерявам да се придържам към съвременността и да кажа няколко думи за това как се развива тази идея за демокрация и защо и как в този контекст се намесва проблемът за медиите и дезинформацията.
Към целия текст на книгата
сряда, 21 май 2014 г.
Методология за медиен мониторинг по време на избори
Представената методология е изработена от Института за развитие на публичната среда като за основа е използван Наръчника за медиен мониторинг на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа както и опита на Института от наблюдение на избори.
Методологията е предназначена за използване от независими наблюдатели на изборите. Може да послужи и на всеки, който е заинтересован от оценка на отразяването на изборите в медиите.
сряда, 29 януари 2014 г.
Изследване на радиоаудиторията
За разлика от телевизионния пазар, който разчита на пипълметричните
данни за зрителския интерес, предоставяни от TNS/TV Plan, радиостанциите
нямат единна метрика, която да измерва интереса на аудиторията. Ако на
американския пазар действа една агенция с безспорен авторитет за
измерване на радиорейтинга като Arbitron, а на други пазари Nilsen, то в
България радиогрупите се доверяват или на данните на TNS, които са на
базата на телефонни интервюта, или на Market Test TGI България (виж
таблицата). Изследвания за радиоаудиторията предоставят още Market Links
и "Алфа рисърч". От години радиобизнесът се бори да осигури в името на
по-ефективната си работа, един общ пакет от данни за рейтинг и
аудитория. Досега това не се е случило и всяко радио има индивидуален
подход при работата си с рекламодателите и медия агенциите.
Изпълнителният директор на скандинавската SBS* България Живко Калотов коментира, че "все още съществува проблем с прецизността в измерването [на радиорейтингите] по отношение на основните изследвани показатели". Тази позиция застъпиха почти всички мениджъри на радиогрупи. Радомира Михова коментира, че "очакваме едно по-професионално измерване. Както и с пийпълметрията в телевизиите". Според нея "търговските" измервания все още се подчиняват на логиката на внушенията на по-големите играчи на пазара и не съответстват напълно на реалната картина на пазара. "Работим с рекламни агенции и пряко с някои рекламодатели", обясни тя. Генералният мениджър на ирландската Communicorp* за България Николай Янчовичин в допълнение на това, което казват колегите му, пък уточни, че "в момента работим с данните на TNS. Всеки от нас е описал какви са проблемите с данните, които те представят, защото е трудно в тази среда да са перфектни, но и рекламодателите имат навика да работят с тези данни, решавайки и разпределението на телевизионните си бюджети", обясни той.
Източник: http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2011/01/14/1025223_efiren_optimizum/
14 яну 2011
Телевизията и радиото в условията на цифровия преход – ad-hoc количествено изследване
Сравнителна медийна рецепция между печатни и електронни медии (книга и радио)
Изпълнителният директор на скандинавската SBS* България Живко Калотов коментира, че "все още съществува проблем с прецизността в измерването [на радиорейтингите] по отношение на основните изследвани показатели". Тази позиция застъпиха почти всички мениджъри на радиогрупи. Радомира Михова коментира, че "очакваме едно по-професионално измерване. Както и с пийпълметрията в телевизиите". Според нея "търговските" измервания все още се подчиняват на логиката на внушенията на по-големите играчи на пазара и не съответстват напълно на реалната картина на пазара. "Работим с рекламни агенции и пряко с някои рекламодатели", обясни тя. Генералният мениджър на ирландската Communicorp* за България Николай Янчовичин в допълнение на това, което казват колегите му, пък уточни, че "в момента работим с данните на TNS. Всеки от нас е описал какви са проблемите с данните, които те представят, защото е трудно в тази среда да са перфектни, но и рекламодателите имат навика да работят с тези данни, решавайки и разпределението на телевизионните си бюджети", обясни той.
Източник: http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2011/01/14/1025223_efiren_optimizum/
14 яну 2011
Телевизията и радиото в условията на цифровия преход – ad-hoc количествено изследване
Публикувано на 17 май 2012 г. от Newmedia21
През март 2012 г. агенция B Media Consultant проведе ad-hoc количествено изследване на тема „Телевизията и радиото в условията на цифровия преход”. То е осъществено в рамките на научноизследователския проект „Електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация”, финансиран от Фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието, младежта и науката. Във връзка със стартирането на цифровата ефирна телевизия в началото на 2013 година и планираната радио цифровизация, бе проведено национално представително за населението на възраст 18+ г. изследване, фокусирано върху следните тематични оси:
I. Навици за гледане на телевизия и въвеждане на цифровата ефирна телевизия – представи и очаквания
1. Какви са навиците за гледане на телевизия на българина – регистрация на базови показатели в термините на честота и продължителност на гледане, профил на общата ТВ аудитория и функции на ТВ гледането в ежедневието.
2. Субективни оценки[1] за популярност на ТВ каналите и популярност на ТВ предавания.
3. Каква част от българите са запознати с/чували са за предстоящото въвеждането на цифровата ефирна ТВ, регистрация на представи и нагласи относно цифровата ефирна телевизия. Как ще се отрази дигитализацията върху ефирната телевизия като цяло.
II. Навици за слушане на радио и въвеждане на цифровото ефирно радио – представи и очаквания
1. Навици за слушане на радио – регистрация на честота и продължителност, обем и профил на общата аудитория, функции на радиото в ежедневието, основни причини за не-слушане на радио.
2. Дял на запознатите с предстоящото въвеждане на цифровото радио; популярни представи и нагласи относно въвеждането на цифровото радио.
БиблиографияПрез март 2012 г. агенция B Media Consultant проведе ad-hoc количествено изследване на тема „Телевизията и радиото в условията на цифровия преход”. То е осъществено в рамките на научноизследователския проект „Електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация”, финансиран от Фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието, младежта и науката. Във връзка със стартирането на цифровата ефирна телевизия в началото на 2013 година и планираната радио цифровизация, бе проведено национално представително за населението на възраст 18+ г. изследване, фокусирано върху следните тематични оси:
I. Навици за гледане на телевизия и въвеждане на цифровата ефирна телевизия – представи и очаквания
1. Какви са навиците за гледане на телевизия на българина – регистрация на базови показатели в термините на честота и продължителност на гледане, профил на общата ТВ аудитория и функции на ТВ гледането в ежедневието.
2. Субективни оценки[1] за популярност на ТВ каналите и популярност на ТВ предавания.
3. Каква част от българите са запознати с/чували са за предстоящото въвеждането на цифровата ефирна ТВ, регистрация на представи и нагласи относно цифровата ефирна телевизия. Как ще се отрази дигитализацията върху ефирната телевизия като цяло.
II. Навици за слушане на радио и въвеждане на цифровото ефирно радио – представи и очаквания
1. Навици за слушане на радио – регистрация на честота и продължителност, обем и профил на общата аудитория, функции на радиото в ежедневието, основни причини за не-слушане на радио.
2. Дял на запознатите с предстоящото въвеждане на цифровото радио; популярни представи и нагласи относно въвеждането на цифровото радио.
Бяха включени и индикатори с цел изследването на връзката и влиянието на Интернет върху традиционните електронни медии.
Тенденции в развитието на електронните медии през последните 10 години
Като свързани с конкретната тема на изследването е необходимо да
очертаем основни тенденции в развитието на медиите, наблюдавани през
последните 10-15 години.Сравнителна медийна рецепция между печатни и електронни медии (книга и радио)
понеделник, 10 юни 2013 г.
Нет поколението
Има вече много публикации, посветени на дигиталната епоха, но що се отнася до поведението на младите в мрежата, една от най-авторитетните книги е: "Да израстнеш в мрежата. Появата на нет-поколението" (свободен превод на заглавието).
Книгата е издадена през 1997 година и оттогава претърпява няколко издания.
Връзки:
Към сайта от 1997 година
Към сайта от 2009 година
Към сайта на Дон Тепскот
Връзки:
Към сайта от 1997 година
Към сайта от 2009 година
Към сайта на Дон Тепскот
неделя, 9 юни 2013 г.
Медиите в симбиоза на социално и политическо уродство
Публикация на Тодор П. Тодоров (1977) - доктор по философия и преподавател във Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски в онлайн изданието Либерален преглед.
06 Юни 2013
сряда, 5 юни 2013 г.
сряда, 16 януари 2013 г.
ИЗСЛЕДВАНИЯ НА АКТИВНОСТТА В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ
 |
|
|
Към сайта на изследването |
петък, 11 януари 2013 г.
Зигмунт Бауман: Бракът между социологията и властта приключи.
По-долу помествам откъс от интервюто на Христо Буцев и Марин Бодаков със световноизвестния британски социолог от полски произход Зигмунт Бауман, взето по време на посещението му у нас в края на 2012 година.
Зигмунт Бауман: Бракът между социологията и властта приключи. Той бе разтрогнат преди време, но за да разберем причините, трябва да се върнем още в самото му начало. Социологията е една немного стара дисциплина. Тя се появи във времето на т.нар. управленчески или мениджърски разум. Светът по онова време беше завладян от управленческата и мениджърската илюзия, че случващото се може да бъде контролирано напълно чрез разума! И много хора по онова време вярваха, че координацията и реформите са възможни, че могат да се правят промени и да се насочват воли. Че светът дори може да се изгради наново! И не само това. Мнозина по онова време – както личности, така и институции - бяха с отворени обятия и в пълен възторг, че социологията ще им предложи знание и ще ги научи как да управляват другите.
Нагледен пример за това е една книга за американския войник, разпространявана сред командването на американската армия, посветена на това как боецът да бъде превърнат в патриот-воин, готов да посрещне всички ужаси на войната в името на добруването на Америка. По същия начин се появиха сходни книги за учителя, за началника в голямата бизнес компания, за обикновения работник…
Така социологията изпълняваше ролята си: предоставяше съвети как хората да бъдат принудени да желаят това, което трябва да направят. Нека не забравяме, че социологията възниква във времето на т. нар. „управление на емоциите” и на конвейера на Хенри Форд, когато животът на работниците и тяхното поведение се осъществява в много тесни рамки, с много ограничена свобода - и в този смисъл социологията възниква именно като наука за несвободата. И точно като такава именно социологията създава условията, при които недоволните в обществото – било то работници, било профсъюзи или други групи, да могат бъдат възпирани и, в крайна сметка, да бъдат парирани брожения и въстания.
Марин Бодаков: Защо тогава, като социологията си е изпълнявала толкова добре ролята, е настъпил разводът?
Зигмунт Бауман: Съвременните тенденции – на дерегулация и индивидуализация, се движат в посока, противоположна на управленческия и мениджърския разум. Това е свързано и с проблема, за който по-рано говорих – за развода между властта и политиката. В един момент се оказа, че мениджърите не искат да управляват. Те изведнъж пожелаха да се освободят от отговорността, която носеха за подчинените си, и по своеобразен начин да ги пуснат на свобода – тоест, да ги накарат те да се самоуправляват, да се конкурират и борят помежду си, да доказват кой е по-добър и кой по-способен, и кой заслужава повече доверие.
И това бе шокиращо за социологията! Затова през 90-те г. моят колега, британският социолог Майкъл Буравой, публикува статия, в която написа, че социологията е изгубила връзката си с публичната сфера! Че тя вече не е нужна на хората като наука за несвободата, защото те са независими от мениджърите си и могат да правят каквото си искат.
Марин Бодаков: Това означава ли, че както е настъпил краят на изкуството, така е настъпил и краят на социологията?
Зигмунт Бауман: Според мен, Буравой не е съвсем прав, защото социологията загубва връзката си само с една определена сфера на действителността – тази на несвободата. Това обаче не я прави ненужна, напротив! Пред нея се открива ново поле и тя започва да бъде търсена, а днес дори и все по-често, именно като наука за свободата. И това не е никак учудващо, защото индивидите днес са обречени да правят собствени избори във всички сфери на живота – от професията през идентичността до сексуалността.
Те трябва да избират дали да се захванат с лесни неща, свързани обаче с поемането на доста големи рискове, или да се посветят на по-трудни неща, носещи обаче по-голяма сигурност. И тук е мястото на социологията с нейната нова мисия – чрез способността си да разчита визиите на обикновените хора, да им помага да правят малко по-правилни избори... Защото, разберете ме правилно, не храня илюзии, че социологията може да реши проблемите на обикновения човек и да му осигури възможности за съвършен избор.
Цялото интервю можете да прочетете тук
Други интервюта със Зигмунт Бауман:
Зигмунт Бауман: Живеем под тиранията на момента
Четири статии на Зигмунт Бауман в Либерален преглед
четвъртък, 20 декември 2012 г.
СЕДМИЧЕН ОБХВАТ (Weekly reach)
Седмичен обхват (седмична аудитория) на радиостанцията - броят хора ( или делът от населението), слушали радиостанцията най-малко 5 минути през наблюдаваната седмица.
Илюстрация: Седмичните аудитории на националните радиостанции на ВВС за второто тримесечие на 2007 година.
Илюстрация: Седмичните аудитории на националните радиостанции на ВВС за второто тримесечие на 2007 година.
четвъртък, 13 декември 2012 г.
понеделник, 10 декември 2012 г.
РОЛЯТА НА МЕДИИТЕ СЕ УВЕЛИЧАВА
"Ролята на медиите се увеличава. Те не само отразяват политиката, те подпомагат политическото царство да бъде такова, каквото е. В някои отношения това е проблем. Например тенденцията медиите да се съсредоточават върху политическите лидери, и не толкова върху парламентите. Но от друга страна медиите правят политиците по-отговорни, отколкото биха били. Това е тип демокрация, където медиите представляват електората, поставяйки непрекъснато своите въпроси пред политиците. И това по определение става по един персонализиран начин."
Професор
Антъни Гидънс е директор на London School of Economics and
Political Sciences и е смятан за един от най-значителните
съвременни социолози. Автор и редактор е на повече от 40 книги, преведени на повече от 40 езика.
Цитирано по: The New Statesman . Интервю с проф. Антъни Гидънс
|
Абонамент за:
Публикации (Atom)