По-долу помествам откъс от интервюто на Христо Буцев и Марин Бодаков със световноизвестния британски социолог от полски произход Зигмунт Бауман, взето по време на посещението му у нас в края на 2012 година.
Зигмунт Бауман: Бракът между социологията и властта
приключи. Той бе разтрогнат преди време, но за да разберем причините,
трябва да се върнем още в самото му начало. Социологията е една немного
стара дисциплина. Тя се появи във времето на т.нар. управленчески или
мениджърски разум. Светът по онова време беше завладян от
управленческата и мениджърската илюзия, че случващото се може да бъде
контролирано напълно чрез разума! И много хора по онова време вярваха,
че координацията и реформите са възможни, че могат да се правят промени и
да се насочват воли. Че светът дори може да се изгради наново! И не
само това. Мнозина по онова време – както личности, така и институции -
бяха с отворени обятия и в пълен възторг, че социологията ще им предложи
знание и ще ги научи как да управляват другите.
Нагледен пример за това е една книга за американския войник,
разпространявана сред командването на американската армия, посветена на
това как боецът да бъде превърнат в патриот-воин, готов да посрещне
всички ужаси на войната в името на добруването на Америка. По същия
начин се появиха сходни книги за учителя, за началника в голямата бизнес
компания, за обикновения работник…
Така социологията изпълняваше ролята си: предоставяше съвети как
хората да бъдат принудени да желаят това, което трябва да направят. Нека
не забравяме, че социологията възниква във времето на т. нар.
„управление на емоциите” и на конвейера на Хенри Форд, когато животът на
работниците и тяхното поведение се осъществява в много тесни рамки, с
много ограничена свобода - и в този смисъл социологията възниква именно
като наука за несвободата. И точно като такава именно социологията
създава условията, при които недоволните в обществото – било то
работници, било профсъюзи или други групи, да могат бъдат възпирани и, в
крайна сметка, да бъдат парирани брожения и въстания.
Марин Бодаков: Защо тогава, като социологията си е изпълнявала толкова добре ролята, е настъпил разводът?
Зигмунт Бауман: Съвременните тенденции – на
дерегулация и индивидуализация, се движат в посока, противоположна на
управленческия и мениджърския разум. Това е свързано и с проблема, за
който по-рано говорих – за развода между властта и политиката. В един
момент се оказа, че мениджърите не искат да управляват. Те изведнъж
пожелаха да се освободят от отговорността, която носеха за подчинените
си, и по своеобразен начин да ги пуснат на свобода – тоест, да ги
накарат те да се самоуправляват, да се конкурират и борят помежду си, да
доказват кой е по-добър и кой по-способен, и кой заслужава повече
доверие.
И това бе шокиращо за социологията! Затова през 90-те г. моят колега,
британският социолог Майкъл Буравой, публикува статия, в която написа,
че социологията е изгубила връзката си с публичната сфера! Че тя вече не
е нужна на хората като наука за несвободата, защото те са независими от
мениджърите си и могат да правят каквото си искат.
Марин Бодаков: Това означава ли, че както е настъпил краят на изкуството, така е настъпил и краят на социологията?
Зигмунт Бауман: Според мен, Буравой не е съвсем
прав, защото социологията загубва връзката си само с една определена
сфера на действителността – тази на несвободата. Това обаче не я прави
ненужна, напротив! Пред нея се открива ново поле и тя започва да бъде
търсена, а днес дори и все по-често, именно като наука за свободата. И
това не е никак учудващо, защото индивидите днес са обречени да правят
собствени избори във всички сфери на живота – от професията през
идентичността до сексуалността.
Те трябва да избират дали да се захванат с лесни неща, свързани обаче
с поемането на доста големи рискове, или да се посветят на по-трудни
неща, носещи обаче по-голяма сигурност. И тук е мястото на социологията с
нейната нова мисия – чрез способността си да разчита визиите на
обикновените хора, да им помага да правят малко по-правилни избори...
Защото, разберете ме правилно, не храня илюзии, че социологията може да
реши проблемите на обикновения човек и да му осигури възможности за
съвършен избор.
Цялото интервю можете да прочетете
тук
Други интервюта със Зигмунт Бауман:
Зигмунт Бауман: Живеем под тиранията на момента
Четири статии на Зигмунт Бауман в Либерален преглед
