От тук от там из медиите

сряда, 16 януари 2013 г.

ИЗСЛЕДВАНИЯ НА АКТИВНОСТТА В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ

27.07.2012

М. Дамянов съобщава за интересно изследване на начина по който общуват световните лидери в социалната мрежа Туитър. Към текста

Към сайта на изследването

петък, 11 януари 2013 г.

Зигмунт Бауман: Бракът между социологията и властта приключи.

По-долу помествам откъс от интервюто на Христо Буцев и Марин Бодаков със световноизвестния британски социолог от полски произход Зигмунт Бауман, взето по време на посещението му у нас в края на 2012 година.

Зигмунт Бауман: Бракът между социологията и властта приключи. Той бе разтрогнат преди време, но за да разберем причините, трябва да се върнем още в самото му начало. Социологията е една немного стара дисциплина. Тя се появи във времето на т.нар. управленчески или мениджърски разум. Светът по онова време беше завладян от управленческата и мениджърската илюзия, че случващото се може да бъде контролирано напълно чрез разума! И много хора по онова време вярваха, че координацията и реформите са възможни, че могат да се правят промени и да се насочват воли. Че светът дори може да се изгради наново! И не само това. Мнозина по онова време – както личности, така и институции - бяха с отворени обятия и в пълен възторг, че социологията ще им предложи знание и ще ги научи как да управляват другите.
Нагледен пример за това е една книга за американския войник, разпространявана сред командването на американската армия, посветена на това как боецът да бъде превърнат в патриот-воин, готов да посрещне всички ужаси на войната в името на добруването на Америка. По същия начин се появиха сходни книги за учителя, за началника в голямата бизнес компания, за обикновения работник…
Така социологията изпълняваше ролята си: предоставяше съвети как хората да бъдат принудени да желаят това, което трябва да направят. Нека не забравяме, че социологията възниква във времето на т. нар. „управление на емоциите” и на конвейера на Хенри Форд, когато животът на работниците и тяхното поведение се осъществява в много тесни рамки, с много ограничена свобода - и в този смисъл социологията възниква именно като наука за несвободата. И точно като такава именно социологията създава условията, при които недоволните в обществото – било то работници, било профсъюзи или други групи, да могат бъдат възпирани и, в крайна сметка, да бъдат парирани брожения и въстания.

Марин Бодаков: Защо тогава, като социологията си е изпълнявала толкова добре ролята, е настъпил разводът?

Зигмунт Бауман: Съвременните тенденции – на дерегулация и индивидуализация, се движат в посока, противоположна на управленческия и мениджърския разум. Това е свързано и с проблема, за който по-рано говорих – за развода между властта и политиката. В един момент се оказа, че мениджърите не искат да управляват. Те изведнъж пожелаха да се освободят от отговорността, която носеха за подчинените си, и по своеобразен начин да ги пуснат на свобода – тоест, да ги накарат те да се самоуправляват, да се конкурират и борят помежду си, да доказват кой е по-добър и кой по-способен, и кой заслужава повече доверие.
И това бе шокиращо за социологията! Затова през 90-те г. моят колега, британският социолог Майкъл Буравой, публикува статия, в която написа, че социологията е изгубила връзката си с публичната сфера! Че тя вече не е нужна на хората като наука за несвободата, защото те са независими от мениджърите си и могат да правят каквото си искат.

Марин Бодаков: Това означава ли, че както е настъпил краят на изкуството, така е настъпил и краят на социологията?

Зигмунт Бауман: Според мен, Буравой не е съвсем прав, защото социологията загубва връзката си само с една определена сфера на действителността – тази на несвободата. Това обаче не я прави ненужна, напротив! Пред нея се открива ново поле и тя започва да бъде търсена, а днес дори и все по-често, именно като наука за свободата. И това не е никак учудващо, защото индивидите днес са обречени да правят собствени избори във всички сфери на живота – от професията през идентичността до сексуалността.
Те трябва да избират дали да се захванат с лесни неща, свързани обаче с поемането на доста големи рискове, или да се посветят на по-трудни неща, носещи обаче по-голяма сигурност. И тук е мястото на социологията с нейната нова мисия – чрез способността си да разчита визиите на обикновените хора, да им помага да правят малко по-правилни избори... Защото, разберете ме правилно, не храня илюзии, че социологията може да реши проблемите на обикновения човек и да му осигури възможности за съвършен избор.
Цялото интервю можете да прочетете тук

Други интервюта със Зигмунт Бауман:
Зигмунт Бауман: Живеем под тиранията на момента
Четири статии на Зигмунт Бауман в Либерален преглед

четвъртък, 20 декември 2012 г.

СЕДМИЧЕН ОБХВАТ (Weekly reach)

Седмичен обхват (седмична аудитория) на радиостанцията - броят хора ( или делът от населението), слушали радиостанцията най-малко 5 минути през наблюдаваната седмица.

Илюстрация: Седмичните аудитории на националните радиостанции на ВВС за второто тримесечие на 2007 година.

четвъртък, 13 декември 2012 г.

The Demographics of Mobile News | Project for Excellence in Journalism (PEJ)

понеделник, 10 декември 2012 г.

РОЛЯТА НА МЕДИИТЕ СЕ УВЕЛИЧАВА

"Ролята на медиите се увеличава. Те не само отразяват политиката, те подпомагат политическото царство да бъде такова, каквото е. В някои отношения това е проблем. Например тенденцията медиите да се съсредоточават върху политическите лидери, и не толкова върху парламентите. Но от друга страна медиите правят политиците по-отговорни, отколкото биха били. Това е тип демокрация, където медиите представляват електората, поставяйки непрекъснато своите въпроси пред политиците. И това по определение става по един персонализиран начин."

Професор Антъни Гидънс е директор на London School of Economics and Political Sciences и е смятан за един от най-значителните съвременни социолози. Автор и редактор е на повече от 40 книги, преведени на повече от 40 езика.

Цитирано по: The New Statesman . Интервю с проф. Антъни Гидънс

СОЦИОЛОГИЧЕСКОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ

„Социологическото въображение изисква преди всичко да можем да се отдалечим със силата на мисълта си от познатите шаблони на ежедневния си живот, да погледнем на тях с нов поглед. Помислете за едно такова елементарно действие като пиенето на кафе. Какво бихме могли да кажем от социологическа гледна точка за нещо на пръв поглед толкова безинтересно? Отговорът е: изключително много.”

Антъни Гидънс

Цитирано по Веселина Седларска. Какъвто ни социумът, такава и социологията

Професор Антъни Гидънс е директор на London School of Economics and Political Sciences и е смятан за един от най-значителните съвременни социолози. Известен е с холистичния си поглед към модерните общества. Автор е на 34 книги, публикувани на най-малко 29 езика, издаващ поне една книга годишно. През 2007 година е обявен за петият най-цитиран автор на книги в сферата на хуманитаристиката.